Ново сдружение за развитието на специализираната извънболнична помощ
Снимка: Сдружение за развитието на специализираната извънболнична помощ
Да бъде разпространена в публичното пространство точна информация за същността на специализираната извънболнична помощ, да бъдат защитени на правата на лекарите и на професионалистите по здравни грижи, които работят в този сектор на здравеопазването, да бъде осъществена връзка с изпълнителната власт – това са главните цели на новосформираното Национално сдружение на лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ (НСЛЗСИМП). Те бяха обявени днес на пресконференция в централата на БЛС. На нея присъстваха и председателят на БЛС д-р Иван Маджаров, и членовете на УС на съсловната организация д-р Катя Захариева и д-р Валери Веселинов.
Сдружението вече е регистрирано като доброволна, неправителствена организация на лекарите специалисти, работещи в извънболничната помощ, информира председателката д-р Катя Ганова, специалист по образна диагностика и управител на МЦ „Тервел“ ЕООД.
Тя бе категорична, че лекарите, които работят в извънболничната специализирана помощ, трябва да бъдат обединени, защото проблемите, пред които са изправени, са едни и същи, независимо дали практикуват в големи градове и общини или в отдалечени региони и селища.
Важна подробност по думите й е и че сдружението ще отстоява правата и на професионалистите по здравни грижи от тези лечебни заведения, защото техния труд е не по-малко важен и екипното начало трябва да бъде водещ принцип.
Девизът, под който ще работи сдружението е „С мисия за по-добро здраве“, подчерта д-р Ганова.
На пресконференцията стана ясно, че има сериозно разминаване между бързото навлизане на нови технологии, методи и апаратура и остарялата нормативна уредба, която не е актуализирана с години.
Много сериозен е проблемът със сградния фонд на лечебните заведения – повечето тях се помещават в сгради, строени за болници през 70-те години на миналия век, което прави ремонтните дейности особено трудни скъпи, каза тя.
По думите й, това създава определени затруднения и по отношение на трансформирането на този сграден фонд и подготвянето му да поеме нови функции с прехвърлянето на медицински дейности от болничната в извънболничната помощ.
Медицинските центрове трябва да работят със съвременна апаратура, за да осигуряват точна и навременна диагностика, а държавата трябва да създаде ефективни и добре финансирани национални програми за скрининг, които да се изпълняват именно в специализираната извънболнична помощ, подчерта д-р Ясен Янев, управител на ДКЦ в Хасково. Според него е важно и да се облекчи редът, по който се назначават специалисти в СИМП на трети договор, защото при сега действащата нормативна уредба забавянето е твърде голямо.
Необходима е сериозна преоценка и промени в нормативната уредба, защото в нея могат да се намерят изисквания, които не са променяни от години, изживели са времето си и трябва да бъдат адекватно променени, каза д-р Атанас Грунов, секретар на сдружението, управител на ДКЦ Сливен.
Има кадрови проблем, каза доц. Галинка Павлова, заместник-председател на сдружението, и посочи, че трябва да се даде възможност на новозавършилите лекари да работят и да специализират в специализираната извънболнична помощ.
По думите ѝ всички европейски проекти, по които Министерството на здравеопазването работи, са насочени към болниците и към лечебни заведения, които се намират в отдалечени райони, а за специализираната извънболнична помощ никой в момента не мисли и не обръща внимание.
Д-р Красимир Пейчев, заместник-председател на Сдружението и управител на ДКЦ в Казанлък, описа ролята на новосформираната организация така: „Ние попълнихме последната брънка по веригата, която някак беше скъсана. Сега вече лекарското съсловие е обхванато от всички видове организации – лични лекари, СИМП, болници. Колкото повече пари се влагат в специализираната извънболнична помощ, толкова повече тя ще става привлекателна за младите лекари, които ще се реализират пълноценно у нас и ще се чувстват защитени и възнаградени за труда си“, каза той.
Диагностично-консултативните центрове в страната са 111, като освен тях функционират и медицински центрове за специализираната извънболнична помощ, стана ясно още на пресконференцията.
В момента в сдружението членуват 53 лечебни заведения.
