Добри Немиров е роден на 3 февруари 1882 г. в Тутракан
Снимка: Добри Немиров
Писателят Добри Харалампиев Зарафов, известен под псевдонима Добри Немиров, е председател е на Съюза на българските писатели в периода 1937 – 1940 г.
През 1912 г. издава първата си книга „Разкази“, с която бързо си печели славата на талантлив белетрист. По време на Първата световна война Немиров служи във военните редакции на списание „Отечество“ и „Военни известия“, вследствие на което издава книги с военни разкази – „Нови дни“ и „Разкази на редника“, в които рисува душевния потрес у българския войник от материалната и духовна разруха на страната.
В трудните дни на изпитание за южнодобруджанци, в началото на 1930 г. той посещава Добрич, Балчик, Каварна и Кюстенджа и изнася беседи на теми, чийто общ характер ги прави общодостъпни и полезни. Немиров става посланик на българската култура в поробена Добруджа.
Някои произведения на Добри Немиров:
- Разкази. 1912
- Певец. Спомени за Тасо. 1915
- Разкази на редника. 1917
- Другият. Роман 1918 (1920)
- Кошмар. Повест. 1919
- Най-добрият лекар. Двамата Петьовци. Загубени. Царят на младостта. Пиеси за деца. 1919
- Бедният Лука. Повест. 1923 (1927, 2006, филмирана през 1979 г.)
- Дело №9. Роман, 1925, филмиран през 1985 г. със заглавие Горски хора
- Ангелогласният. Исторически роман за Йоан Кукузел. 1938 (1981)
- Отвсякъде. Разкази. 1939
- И вечна да е! Из Македония. Пътеписи. 1942
- По равната земя. Из Добруджа. 1942
- Дунавът. Разкази. 1943
- Урок по български език. 1943
- Избрани произведения. 1960 (1982)
- Когато бях малък. Избрани разкази за деца. 1955 (1973, 1977, 1989)
