Да бъда зимата, Петя Дубарова
Снимка: Да бъда зимата, Петя Дубарова
Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите — чаша бяло вино.
Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря.
Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.
Аз искам да изтръпна цялата —
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.
Да бъда зимата, Петя Дубарова
