У дома, Евтим Евтимов
Снимка: У дома, Евтим Евтимов
Да почакам в тишината
даже късно през нощта,
ще застане на вратата
моя побелял баща,
мама в тъмното ще гледа
и познала моя глас,
ще извика: ”Влизай , чедо!”
Вече у дома съм аз.
У дома съм - при игрите,
при рождените си дни,
при лозниците, увити
по дървета и стени,
при усмивката на мама,
при баща си, при съня…
Бащината къща само
дава много топлина.
У дома, Евтим Евтимов
