Созополска импресия, Стефан Цанев
Снимка: Созополска импресия, Стефан Цанев
Над тъмните покриви
като светло крило на птица
прелетява
предупреждението на фара.
Аз тръгвам към него
и спирам на брега,
прегърнал едно момиче
- Обичаш ли ме, Тиро!
Тиро е черна като нощта
и нощем
става невидима.
Едно невидимо тяло
се притиска до мене,
едни невидими устни
ме целуват
и един невидим глас
ми шепне:
- Послушай морето,
което вечно целува сушата,
без да и обещава нищо.
Научи езика му
и престани да ме питаш
дали те обичам.
Любовта не е обещание.
Обещанието е несигурност,
която поражда лъжа.
Недей ме пита,
не ми обещавай...
Над тъмните покриви
прелетява
светлото крило на фара.
До мене пулсира
невидимото мое момиче,
а под мене морето
целува сушата,
без да и обещава нищо.
Аз се уча на искреност
от твойто море,
Созопол - град на Спасението.
Созополска импресия, Стефан Цанев, 1961 г.
