Петър Димков за възстановяването на родната къща на Васил Левски
Снимка: Петър Димков за възстановяването на родната къща на Васил Левски
"Една вечер при мене дойдоха петима стари турци начело с един учител – много мъдър турчин, карловец, над сто години може би имаше.
Той каза така: „Щом ще се прави къщата на Левски, да дадем и ние като карловци, каквото можем. Защото той не бе враг на турския народ, а на бейовете, на изедниците. И събрахме помежду си тези пари и Ви ги даваме да ги употребите както Вие знаете…“
И ми подава една голяма кесия, а в нея 18 000 лева.
Дар за къщата на Левски!
Още повече се удивих, когато ми съобщиха, че иска да ме види и ходжата. Помислих, че войниците са направили някоя пакост и е дошъл да се жалва. А той пристъпи скромно, извади една стара кърпа, на девет възела вързана, и в самия й край бяха надиплени две-три златни монети.
И вика: „Дойдох да помогна и аз.“
Като му знаех вярата, аз се позасмях и рекох: „Ами че той беше ваш враг бе, ходжа!“
А човекът отвърна: „Героите никога не могат да са врагове!“
Когато вече привършвахме работата, дойде друг стар турчин и каза: „Ашколсун, добре сте направили къщата, точно такава си беше. Но къде е бояджийницата на бай Иван Кунчев?“
Казах му, че не знам да е имало бояджийница. „Имаше – рече – помня я. Защото и аз бях бояджия.“
И ни я описа цялата. По негов терк я направихме. Той дори ни даде „такъма“, каза кое как е било, кое къде да се постави.
И ето – всичко бе готово. Така, като си помагаха добри българи, добри турци, въобще добри хора, из руините израсна къщата на Левски, която и днес, и винаги ще тачим и ще пристъпваме към нея като на поклонение.“
Петър Димков за възстановяването на родната къща на Васил Левски
