На този ден: На 31 юли 1825 г. е открит алуминият

На 31 юли 1825 г.  Ханс Кристиан Оерстед открива алуминия.

Съединенията на алуминия са били познати и използвани от древни времена.

За първи път алуминий  е получен в чист вид през 1825 г от датския физик Оерстед. През 1866 г. почти едновременно и независимо един от друг Ч. М. Хол в САЩ и П. Ерц във Франция открили метод за получаване на алуминий, който се изплозва и до днес.

Алуминият е сребристобял метал и се  означава със символа Al с има атомен номер 13. При стайна температура алуминият е твърд и е  неразтворим във вода.

Алуминият е най-изобилният метал в земната кора и третият най-изобилен химичен елемент в нея, след кислорода и силиция

Алуминият заема около 8% от теглото на твърдата покривка на Земята. Химически активен, алуминият рядко се среща в природата в чист вид, а обикновено е съставна част от някой от повече от 270-те съдържащи алуминий минерали. За промишлен добив  основен източник е бокситът.

Алуминият има значителна устойчивост на корозия, тъй като при излагане на въздух по повърхността му се образува тънък слой от алуминиев оксид, който е плътен и предотвратява оксидацията в дълбочина.

Алуминият обикновено се използва в сплав с малки количества мед и магнезий, известна под името дуралуминий (дурал). Тя  се използва в производството на самолети и други летателни апарати, както и във военната техника.

Дуралуминият е як като желязо, но е три пъти по-лек от него.

За направата на алуминиево фолио и опаковки на храни се използва алуминий, легиран с минимални количества силиций, желязо, манган и магнезий.

Здраве и култура