На този ден: 15 юни 1969 г. Георги Марков емигрира

На 15 юни 1969 г. по време на  премиера на пиесата на Георги Марков „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър представлението е спряно и забранено.

На същия ден Георги Марков напуска страната, за да избегне преследване. 

След като емигрира на Запад, той започва работа като радиоводещ в английските радиостанции „Би Би Си“, американската „Свободна Европа“ и германската „Дойче веле“.

В периода  1975 г. - 1978 г.  Георги Марков създава „Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в социалистическа България, които се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“ с критики  към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков.

В репортажите си той критикува комунистическия режим в Народна република България. Смята се, че това е причината българското правителство да реши да го премахне, за което иска помощ от КГБ. Георги Марков умира отровен, след като е прострелян на 7 септември 1978 г. на улица в Лондон със сачма, пълна с рицин, най-вероятно от агент на българската Държавна сигурност.

През 1962 г. Марков издава романа „Мъже“, с който спечелва годишната награда на СБП и впоследствие е приет за член на СБП. Започва работа към издателство „Народна младеж“.

Издава много разкази, новели и пиеси, някои от които свалени от цензурата:  „Портретът на моя двойник“ (1966 г.),  „Жените на Варшава“ (1968 г.)  „Да се провреш под дъгата“, „Асансьорът“, „Атентат в затворената улица“, „Комунисти“, „Аз бях той“. Романът „Покривът“ (1959) е спрян от отпечатване, тъй като описва срутването на покрива на цех в металургичния завод „Ленин“, а пиесата „Комунисти“ (1969) не е играна поради описанието на комунистическото партизанство преди 1944 г.

Георги Марков е един от авторите на сценария на първите серии от популярния сериал „На всеки километър“, като създава образа на умния полицай Велински. След емигрирането му от България името му е свалено от надписите на филма и не е включено в Указа за удостояване на авторите с Димитровска награда.