Георги Димитров е роден на 18 юни 1882 г. в с. Ковачевци
Снимка: Георги Димитров е роден на 18 юни 1882 г.
Георги Димитров е български и съветски политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и председател на Коминтерна.
Димитров е роден през 1882 година в радомирското село Ковачевци в семейство на бежанци от Пиринска Македония, но израства в София. Завършва само начално образование и става работник в печатарската промишленост, но скоро се ориентира към синдикална и политическа дейност.
През 1923 година Георги Димитров ръководи Септемврийското въстание, след провала на което работи като функционер на Коминтерна в Москва, Виена и Берлин. През 1933 година е сред обвиняемите в показния Лайпцигски процес, организиран от налагащия се националсоциалистически режим в Германия. С енергичните си речи по време на процеса той си създава международна известност, превръщайки се в една от най-популярните фигури в световното комунистическо движение.
Оправдан на Лайпцигския процес, от 1934 година Димитров е в Съветския съюз, където оглавява Коминтерна и през следващото десетилетие, в най-тясно сътрудничество със съветския функционер Йосиф Сталин, играе централна роля в координирането на световното комунистическо движение.
Георги Димитров се връща в България през 1945 година и оглавява формиращия се режим в страната, като от 1946 година е министър-председател. Той участва активно в ликвидирането на опозицията и става обект на мащабен култ към личността, запазил се и след неговата смърт.
В общо изявление по този повод ръководствата на БКП, Министерския съвет и Отечествения фронт го обявяват за „любим вожд и учител на комунистическата партия и целия български народ“, „верен ученик на Ленин и Сталин“, „голям държавник“, „мъдър министър-председател“, „строител на Народна република България“, „велик син на нашата страна“, „бележит борец против фашизма и империализма, за делото на прогреса, демокрацията и социализма“.
В България на 3 юли 1949 г. Министерският съвет взима решение тялото да бъде балсамирано и поставено в мавзолей, а на следващия ден е одобрен проект на група архитекти, начело с Георги Овчаров. Правителството организира тържествено посрещане на тялото в Русе и София, а от 7 до 9 юли е проведено „всенародно поклонение“ в сградата на Народното събрание. Междувременно, с големи усилия на Трудова повинност е завършен Мавзолеят, където на 10 юли е поставено тялото, чието балсамиране от съветски специалисти.
Мавзолеят се превръща в място за поклонение, включен е в държавния протокол за полагане на венци от чуждестранни делегации, но само от комунистически страни и от държави от Третия свят. На 18 юли 1990 г., по молба на осиновения му син Бойко Димитров, тялото на Георги Димитров е извадено от мавзолея, кремирано е и е препогребано в протестантската част на Централните софийски гробища.
Мавзолеят е разрушен в периода от 21 до 27 август 1999 г.
Родната къща на Георги Димитров в Ковачевци е превърната в музей, а в центъра на селото е изграден дом-паметник „Георги Димитров“.
